10 мая 2018 г., 19:30

***

295 0 0

Един старик различен,
поседнал на студения бряг.
Поглядва на запад в морето.
Пристига пореден моряк.

Прислушва се в заморските сказки.
Понякога с радост причува,
добре е сестра му Велеция,
брат му Копенх, пак се надува

На запад щом се загледа...
Ясно е, там го влече!
Но тук. Тук е домът му.
В гърдите бие славянско сърце.

От изток тихо нашепва,
безкрайното родно поле,
прилегнало под ранното слънце
на северното низко небе.

Тежи му днешното време.
Сякаш расъл е не в тези поля,
полята превърнати в бреме,
за синята в него кръвта!

 


Санкт-Петербург

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rodoved Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...