Пами (Памела)
111 21
20 мая 2007 г., 15:22

* * * 

  Поэзия
435 0 4
Върви напред, назад не се обръщай,
не се моли за прошка, не падай ти на колене
и ако някога случайно се завърнеш
и спомниш си за туй, което бе, не се кори,
че бързо времето изтече,
помни, животът е суров
и че щастлив е само оня,
който има силна истинска любов.
Не съм художник, който чрез боите
 ще изкаже своята тъга.
Не съм поет, на който редовете
ще всяват тъга по любовта.
Не съм философ, който чрез някоя наука
ще докаже че е истина това.
Нито пък щастливец, който чрез сполука
ще изкупи своята вина.
Аз съм прост човек, роден на таз земя
да живее, силно да обича
и когато сполети го някоя беда,
да се усмихне и да не отрича.
И дори тогава, когато е най-тъжен,
с усмивка да рече -
на живота аз съм длъжен
и спокойно да отмине,
стаил в душата си нелепо
споменът за миналите дни
и горчивите сълзи да капят от очите му...

© Памела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??