20 мая 2007 г., 15:22

* * *

583 0 4
Върви напред, назад не се обръщай,
не се моли за прошка, не падай ти на колене
и ако някога случайно се завърнеш
и спомниш си за туй, което бе, не се кори,
че бързо времето изтече,
помни, животът е суров
и че щастлив е само оня,
който има силна истинска любов.
Не съм художник, който чрез боите
 ще изкаже своята тъга.
Не съм поет, на който редовете
ще всяват тъга по любовта.
Не съм философ, който чрез някоя наука
ще докаже че е истина това.
Нито пък щастливец, който чрез сполука
ще изкупи своята вина.
Аз съм прост човек, роден на таз земя
да живее, силно да обича
и когато сполети го някоя беда,
да се усмихне и да не отрича.
И дори тогава, когато е най-тъжен,
с усмивка да рече -
на живота аз съм длъжен
и спокойно да отмине,
стаил в душата си нелепо
споменът за миналите дни
и горчивите сълзи да капят от очите му...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...