A как искам да те видя отново,
да ти чуя тихия глас,
да се вгледам в очите ти тъмни
и да забравя за всичко от раз.
Да забравя за живота забързан,
но да си спомним за нашите дни...
Как само ти възвръщаше
усмивката на лицето ми.
Сега отново те виждам,
но нищо не е както преди.
Пак настръхвам и треперя дори,
но сълзи се стичат от моите пъстри очи.
© Катрин Петрова Все права защищены