Стоиш и през прозореца гледаш замечтано,

за отминали моменти припомняш си,

как всичко изглеждало е банално,

но сега, когато е изгубено

и спомняш си сякаш прощално,

осъзнаваш, че за грешка нищо не признаваш.

Може би тайно съжаляваш,

но с благодарност изпълнен си,

защото с помощта на това по-силен си!

С усмивка на уста

и блясък във очите

казваш ти:

"Благодаря за живота ми!"

И това, за което някога тъжал си....

в миг изчезва,

защото знаеш, че всичко имаш ти -

любов, семейство, дори сбъднати мечти,

защото всичко, което някога пожелал си,

е някой над твоето семейство да бди

с усмивка да ви озари

и винаги заедно с тях да си!

Сега стоиш и през прозореца гледаш замечтано,

казваш си...

Аз сбъднах моите мечти!