misteriqta (Мария) misteriqta (Мария)
2 325
23 апр. 2013 г., 07:56

* * *

759 0 2

ожесточение и болка,

докога, за кога,

колко и защо...

и стопява се така любовта

и потъва във вечна мъгла,

ах, къде си ти сега

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • misteriqta (Мария)
    misteriqta (Мария)
    благодаря сърдечно, много мило и ведро
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Любовта ще дойде,не тъгувай,
    тя намира обичащи сърца,
    после дълго там кротува..
    но да няма студ и суета!

    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0