2 окт. 2008 г., 06:34

Abrazame (Прегърни ме)

1.7K 0 26

                                              
,,ABRAZAME''>>>

Не съм те търсила.
О, не, не съм...
Не съм и мислила, че можеш да се случиш.
Дори си вярвах, че това е сън,
но ето, че от него се събудих.

Не съм те викала.
Разбираш ли? Не съм...
Дочул си вятъра да стене вместо мене.
Обрулените листи до един
звънтели са във теб като камбани.

Не съм те искала.
Не съм, не съм...
Като крадец във нощите ми влезе.
Крадеше от съня ми, но до днес
аз още помня топлите ти длани.

Не съм виновна.
Вярвай ми! Не съм...
Не можех с любовта да се преборя.
Опитвах се да те оставя вън,
но се вкопа в сърцето ми без воля!

................................
Но... вече те търся и викам, желая
и казвам ,,abrazame'', моя любов.
Добре си дошла! Отведи ме до Рая,
а след това... ако ще да умра!
                                          ...................................



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Закъснях, но ви благодаря!
  • не знам как не съм те открила до сега! пишеш прекрасно! с обич
  • Силно ме докосна,Ани,много силно...Сърдечен поздрав за стиха,мила
  • Прекрасно е!Докосваш и настръхвам.
    Една прегръдка твоя изживях.
    Каква любов?!Душата ми пресъхна
    и някак ненадейно завидях.
    Но в тази завист няма капка злоба.
    Красива е и носи топлина,
    родена от стиха ти.
    Чиста проба
    брилянт,получил образ на жена.
    Поздравления,Ани!!!
  • Ася, Лили и Кадир-
    Благодаря ви!
    Усмивки от мен за вас!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...