... Добре съм. Нищя въжето
и си разплитам примката,
дето сама си нанизах.
Но ми е трудно с възлите.
(Възел се връзва от нишките,
точени дълго през мислите,
двойно пресукани в сънища
и в непосрещнати изгреви).
Още не ми стига въздух
да изкрещя, че ми липсваш.
© Ада Джио Все права защищены
Аз също ценя твоите!
Въздействат!