24 февр. 2010 г., 19:16

Ако решиш, че ме няма

837 0 5

Ако решиш, че ме няма

 

Понякога няма да чуваш гласа ми.

Мъглата погледни и помълчи.

Ще разбереш, че вечно си в ума ми,

открий ме - без слова и без очи.

 

Понякога няма да чувстваш дланта ми.

Реката погледни и поплачи.

Отмий тъгата, пий от нежността ми –

в дъгата водопадна тя звучи.

 

Понякога няма да вярваш в духа си. 
Зората погледни и започни!
Залязвам с теб - за да изгрееш във страха си.
Аз съм в теб, а ти към себе си тръгни.

 

На Ивето

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е хубаво.
  • мхм
  • Благодаря ти много за предложението, Пенко, наистина пасва много добре =)
  • Понякога няма да вярваш в духа си.
    Зората погледни и започни!
    Залязвам с теб - за да изгрееш във страха си.
    Аз съм в теб, а ти към себе си тръгни.

    Ако изобщо съм разбрал нещо от това стихотворение, не е ли по-добре така?
    Иначе,... много ми харесва като стих.
  • Хубаво е някак си ми навява тъга.Поздрав.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...