29 апр. 2007 г., 00:02

always and all ways

773 0 0

Една мъничка надежда тлееше вътре в мен,

че не след дълго ще дойде ден,

в който ще срещна тоя, който за мене е реден,

нищо, че в любовта трудно е да вярваш,

когато изплашен все от нея бягаш

и колкото и старателно да криеш,

независимо силата, с която себе си дори залъгваш,

уплаха те обзема дори и да не искаш:

ами ако сбъркаш?

В очите кристални капки отново се събират,

когато хиляди надежди в тоя час умират,

щом истината тежка те разбират:

“не е той” – те откриват

страх и болка… но отново

парченцата на разбитите мечти тука се събират.

Продължават те в теб да тлеят, не, не спират.

Душа, скована от неописуема тъга,

вперени очи в празната тъма,

но в едно-едничко нещо ще се уверят:

ще дойде ден и те ще пресъхнат,

защото всички тук очакват

да дойде ден, когато

на щастливците в многобройните редици

своето място те да заемат…



                                                                             на КАЛОЯН(ще дойде и твоя ден!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...