Амалгама
Вървиме ти и аз в нощта -
незабравими и недокоснати като звезди.
Два трепета сред пулса на града,
преливащи от жизненост и сила.
Една вихрушка от любов извива
копнежа на душите ни да се познаят
и ний сияем със неземна светлина,
с ръце като преплетени лиани.
Пътуваме от никъде за никъде,
да сме един до друг, да бъдем заедно.
Не ни е грижа колко грижи имаме,
защото тук сега изпридаме от щастие
оная тънка паяжина, покриваща
край нас дървета, домове и улици.
И бързаме да си разкажем за животите
от вечна жажда и от пиета творени,
да споделиме истината, че ни има,
да преживяваме сезоните в годините
и миговете на минутите и часовете.
Текат флуиди и искри прелитат
в едно поле, което ни обгръща
и ние вече сме един човек.
Нощта отлита, утрото се връща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Кънева Все права защищены
