2 июн. 2012 г., 09:27

Аплаузи

965 1 1

Силен усет,
картина пред мен.
Вибрация нежна,
дланта ми, докосваща теб.

 

 

РАЗпъната маса,
РАЗпилени снимки,
РАЗмазана стая,
РАЗмит мироглед.

 

 

В думите губим се,
ЧЕЗНЕМ в минутите,
часовникът КЪНТИ 
"Завесите спусни!"

 

ОТВОРЕНА е днес вратата,
нека чуят ни
и смеят се на празните ни приказки.
Няма СВЕТЛИНА!
Нека видят ни
и чудят се на избледнелите ни СИЛУЕТИ.

 

 

Тромпети!
Тромпети!
Виждам само теб.
В теб съм се изгубила.
Стряскам се.
А до мен свистят аплаузи.
Аплаузи.
Аплаузи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...