Има смисъл да бъдем човечни –

да помогнем на старите хора,

да преместим сълзите напрèчни,

да изчистим тъгата на двора
 

на човешките рани и болки,

взели в своите длани умора,

а в сърцето – стаили оско̀лки

от зловещия стон на затвора.
 

Запомнете, светът е зачатък

на любов и копнежи лазурни.

Вече зная – животът е кратък.

Аз към нова Любов ще се втурна!
 

Ще избяга дори и затворът

към копнежи красиви по тъмно.

Тази вечер какво ли да сторя?

Тази вечер – усещам – ще гръмне
 

потъмнялото царство на злото,

след което ще кажем, момиче:

„Да живее вовеки Доброто,

а човекът вовек да Обича!“.