Атом есен
С атом есен свиря върху струна
и извайвам най-прочувствената песен,
маскиран вятър днеска те целуна
напук на повика ми благ, небесен...
Откраднаха косите ти тревите,
листата загоряха в твоя зов,
в реката ти не пускай си очите -
недей... аз искам цялата любов!
Шепни пък, ако искаш, на звездите,
когато вечер в скута ти заспя,
как всеки път непримиримо те обичам,
полите ти обсипвайки с цветя.
Но ги обгрижвай - моите коси,
очите ми рисувай върху всички...
в мига, преди във мен да се стъмни,
не се превръщай в лекокрила птичка.
Аз зная, любиш изгрева все нов -
човек не е обвързан тука с нищо,
с перо от полет свиря благослов.
И те задържам с чувствата всевишни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Колев Все права защищены
Всяка дума те въвлича в тази приказка!