Елате с мен във Арендел,

смес от пясък и пепел жива;

Лазурни тайни на талази се излизват.

От снежнобялата му обвивка

се прокрадват мраморни ръце,

докосващи китара със жалост и финес.

А как сънувах и пламенно желах ги,

да идват в моя мир огнен и далечен,

докосвайки ме като струна,

навяваща любовна песен.

Как само танцувахме на нея-

по нестинарски боси и засмени,

но рязко ти, снежнобели мраморе,

разтопи се,

от мойто огнено:

„Целуни ме!”