„Аз бях съвършена“
- I felt it. I was perfect.
Natalie Portman
Защо ми е да бъда черен лебед…
Когато знам – ще свърша като бял.
Успях ли в гения да вникна
и струваше ли си. Не знам.
Под булото му само да надникна
(дори да е последният провал).
С чакането мога да привикна –
да тръпна във фригидния му чар.
Аз знам. Ще дойде да ме вземе,
припаднала на сватбения ни олтар.
И цялата ми тленност ще отнеме,
щом впия само гения му цял.
Аз зная, времето ще снеме
най-после траурния му воал.
Кому е нужно много време,
когато се целува с идеал.
Те – устните му ален слънчоглед.
Листенца падат в топлата ми гръд.
С устни ме копира на просвет
в бездиханна да ме запечата плът.
Аз бледостта му я изпивам жадна.
И съвършена в свойта самота.
Във всичките му клади нека падна.
И сто пъти ще казвам „ДА“.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гери Иванова Все права защищены
Благодаря за хубавите думи, радвам се да чета Вас!
