29 мая 2015 г., 00:51

Аз и ти

749 0 0

АЗ и ТИ

 

В тъжен миг за мен, ти ела и остани.

Че не мога аз без теб и твоите очи.

Как бързо времето лети когато ний сме заедно, нали?

Но как възможно е кажи, да бъдем толкова щастливи?

 Не трябва никой нас да ни вини, че днес сме толкоз млади.

Нали с един живот само сме дарени? 

Това причина е да бързаме насладите в живота да усетим, 

и слънцето при изгрев да посрещнем, 

понякога дори да полетим.

Не, това не са химери!

Достатъчно е с мен да бъдеш ти и да погледнеш в моите очи,

за да повярваш в същите мечти.

И дори светът ще бъде наш, и небето и звездите ще са наши.

Тогава чувства няма да пестим и ще бъдем двама - Аз и Ти!

 

01 11 1989г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Фильов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....