11 мар. 2023 г., 10:44

Аз обаче ще мога

400 0 0

Веднъж ми казаха, че не мога,

усмихнах се и замълчах.

Да ни съди може само Бога, 

пред себе си и него обещах:

Вяра в себе си от други да не губя

и падна ли със скок да се изправям.

Сърцето изгуби ли се, щом се влюбя,

да не си го искам, дори и да изгарям.

И видя ли, че на път съм да загубя

да не се отчайвам, а натискам аз газта.

И ако от върха ще падам,

с чест ще е...дължа си го това.

Ако ли пък жадна за победа, 

наруша едно от всички правила

и аплодисменти бурни, щом дочуя -

победа ли е, или е лъжа?

Веднъж ми казаха, че не мога

да сбъдна всяка една мечта.

Протегнах ръка и повярвах на Бога,

че аз обаче ще мога да постигна всичко това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристън Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...