Веднъж ми казаха, че не мога,

усмихнах се и замълчах.

Да ни съди може само Бога, 

пред себе си и него обещах:

Вяра в себе си от други да не губя

и падна ли със скок да се изправям.

Сърцето изгуби ли се, щом се влюбя,

да не си го искам, дори и да изгарям.

И видя ли, че на път съм да загубя

да не се отчайвам, а натискам аз газта.

И ако от върха ще падам,

с чест ще е...дължа си го това.

Ако ли пък жадна за победа, 

наруша едно от всички правила

и аплодисменти бурни, щом дочуя -

победа ли е, или е лъжа?

Веднъж ми казаха, че не мога

да сбъдна всяка една мечта.

Протегнах ръка и повярвах на Бога,

че аз обаче ще мога да постигна всичко това.