Аз потъвам в твоите очи
Аз потъвам в твоите очи.
Там ме гали кадифена нежност
и струят от изгрева лъчи,
отразили болка и надежда...
И ме срещат плясък на криле,
дъх на горска мента и тинтява,
летен зной и луди ветрове,
пристан тих, морета от забрава...
Аз потъвам в твоите очи -
искам в тях до края да остана.
Обичта понякога горчи
и дори оставя тежки рани...
Но не ме спасявай, в тях сама
болката до дъно ще изпия,
ще прегърна всичката тъга
и в сълзи горещи ще се скрия...
Там ме гали кадифена нежност
и струят от изгрева лъчи,
отразили болка и надежда...
И ме срещат плясък на криле,
дъх на горска мента и тинтява,
летен зной и луди ветрове,
пристан тих, морета от забрава...
Аз потъвам в твоите очи -
искам в тях до края да остана.
Обичта понякога горчи
и дори оставя тежки рани...
Но не ме спасявай, в тях сама
болката до дъно ще изпия,
ще прегърна всичката тъга
и в сълзи горещи ще се скрия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
