Siforest (Неизвестна)
14 26
10 окт. 2006 г., 09:47

Аз простих 

  Поэзия
837 0 5

Аз простих!

О, ти ли беше в мрака там?
Пристъпваш тихо и на пръсти
За да не ме събудиш ли навярно?
Или защото гузна съвест тебе мъчи?

Знаеш ли, сънувах аз кошмар,
Но тебе аз във него не видях
Наместо тебе беше някой друг
Друг, когото аз не разпознах

Защо те нямаше, кажи,
Когато аз така нуждаех се от теб?
Защо избяга? От страх ли
Наруши ти бащиния си обет?

Или пък недостойна бях
За твоето благоговение?
Отговори, защо ме изостави
Да потъна във забвение?

О, не, не, отговори аз не искам!
Моето сърце омраза не таи
То е чисто като росна капка
Изпарила се под слънчеви лъчи.

Живея аз за тебе още
И още те обичам, знай!
И слънцето за теб ще свети
Макар и мойта болка невидял!

Аз простих!

© Неизвестна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • има сентенция!
  • Тъжна история, но си простила! Това те прави доста силен човек! Браво!
  • Прекрасно е че си простила.

    Поздрав и усмивка.
  • Така по-добре ли е? Просто пиша стихотворенията си по нощите и понякога се получават грешки Мерси, че го отбеляза.
  • Силвия, оправи първия куплет. Думата "навярно" не е епитет и не се степенува. Според теб излиза, че можем да степенуваме всяка дума. Примерно "легло": по-легло, най-легло и т.н.т.
Предложения
: ??:??