19 авг. 2009 г., 16:16

* * *

511 0 0

Изгубвам смисъл в дните си,
спирам полета на мечтите си.
Бавно потъвам в тъмнината
и е топло, и меко
тук, сякаш душата ми
като облак полита.
Край мене сега е тихо и бяло,
не чувам острите писъци на страданието
не виждам как бавно разяжда страданието.
Пристъпвам бавно, не бързам за никъде,
тук няма плач, няма мъка, няма ги болните викове.
Тука е топло, чуват се песни от птиците.
Тук е моята посока, моята цел,
тука намерих уют и спасение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...