Баба приказки ще ми чете,
книжка шарена държи в ръце.
Тя на дивана се облегна,
покани ме и мен да седна.
Чух за хитрушата лисана,
за поспаланата мецана,
за кумчо вълчо глуповати
и за козленцата познати.
И за прекрасната Снежанка,
за мързеливата Богданка,
за косе-босе с яйчицата,
за Хитър Петър със торбата.
Четеше баба за принцеси
и в миг... неволно се унесе.
Помислих, котенцето мърка,
но не - тя тихичко похърква!
Приказката пак ще няма край! -
Принцът Пепеляшка търси май!...
„Бабо моя, миличка, добра,
мен приспиваше, а ти заспа!”
© Костадинка-Коце Танчева Все права защищены