Когато идиотите лудуват,

опитай се да се снишиш.

Когато всяко твое действие е обречено,

бягай колкото се може по-далеч.

Хвани без много шум нощния влак за където и да е.

Носи в сака си маската на безразличието,

тя може да ти даде времето,

от което се нуждаеш.

Не спирай никъде по пътя си,

защото те са по петите ти.

Ще направят всичко, за да те върнат.

Ще се опитат да те догонят, знай това!

Когато все пак спреш уморен и изтощен,

не си помисляй да заспиваш.

Само това чакат, за да те сграбчат и обезличат,

нарушителю на идиотския им ред.

Обречен си да бягаш постоянно,

осъден си на вечно безпокойство.

Едва ли някъде ще намериш сигурност,

така, че бягай, не спирай да бягаш.

Сам си, наистина сам!