Без френски абордаж
Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен
един оазис в градското бездушие.
Животът, от панелки разграфен,
във бурен морски прилив се заслуша.
Не вярвах! Под прозорците – море?
Дошло е тук ли чак да ме потърси?
Дъхът ми бе готов за миг да спре,
дори през парапета се изръсих.
Загледах се в отсрещния балкон –
красавицата прави тен по бански.
Мъжът ѝ е шофьор на камион,
а аз съм влюбен в нея шоп врачански.
Заведох я във Царево на плаж,
не бяха нужни кандърми големи.
Дори не ползвах френски абордаж,
в дълбокото нагазих без проблеми.
И щом сънят мирише на море,
дошло е време пак да ергенувам.
Дано комшията не разбере,
че на брега с жена му се целувам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
