(Без име)

14 дек. 2007 г., 08:25

Поэзия » Любовная

485 0 2

Защо повярвах на нелепите лъжи

те красиви са, но от тях боли.

С какво?
С какво сърцето ми плени?
Защо така ме нарани?
Ти знаеш мойте чувства,
ти знаеш моите мечти,
но когато ги прекършиш,
доброто почва да горчи!

Любовта превръща се в омраза!

Макар че аз не искам да те мразя.

Но в краката на никoй не лазя

и умея красивото да пазя.

Ти не можеш да обичаш

за пореден път се убедих.

И ничии чувства не зачиташ,

но… късно това го открих…

Съжалявам, че повярвах

на поредната си глупава мечта,

че ще дойде ден, във който ще се ощастливя!

Сгрешила съм! Боли ме…

Но по-добре сама,

отколкото една любов-лъжа.

Надя
30.03.2004г.

аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-12-14T12:45:33+02:00

Не тъжи! Ще дойде и истинската любов, а иначе стихът ти е много хубав!
3y3ka (Зузка)

2007-12-14T08:35:38+02:00

"Но по-добре сама,
отколкото една любов-лъжа." - Радвам се, че мислиш така! Да живееш в лъжа е излишно напрежение!!!

Прекрасен стих, много искрен!