13 мар. 2008 г., 23:52

Без обещания

908 0 3

Даже да те няма, дори да си далече,

сънувам те до мене вечер.

Не зная къде си, нито с кого,

това за мене не е важно.

Не искам да ми държиш ръката,

нито да си всяка вечер в моето легло.

Не искам преструвки и думи премълчани,

те са само знак за бъдещи измами.

Стига ми да знам, че те има,

да усешам дъха ти топъл, в студената зима.

Да зная, че ни е хубаво,

да не се страхувам, че напразно всичко е било.

И дори мигове да имаме само,

аз знам, че те са най-ценното.

Без обещания и клетви,

без погледи превзети.

Защото истински сме само, когато сме двама,

защото дарявам любов, а тя не иска нищо в замяна...

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И дори мигове да имаме само,
    аз знам, че те са най-ценното.
    Без обещания и клетви,
    без погледи превзети.
    Защото истински сме само, когато сме двама,
    защото дарявам любов, а тя не иска нищо в замяна...
    ...

    Тръпки ме побиха!
    Моментите изпълнени с любов, топлота... са най-ценни, права си!
    Истински стих, поздравления, мила Ивелина!
  • Много хубав стих!Поздрав,Ивче!
  • истинско, дълбоко, затаих дъх...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...