19 июн. 2009 г., 00:48  

Трепети

1.4K 0 33

 

 Усмихна ми се закачливо.
Какво в очите му видях,
че всичко стана по-красиво
и аз щастлива засиях?

До днес все още го сънувам –
един случаен, непознат...
И в тъжния ми ден нахлува
частица по-различен свят.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Следите са оставени вече, Ели. Тук и сега
  • Красив ден ви пожелавам, Весела, Любослава и Велин!
  • Там, където няма ни мъка, ни любов няма да ти хареса! Сигурна съм!
    Оставяй винаги следи!
  • Разпиляването ни допадна, защото си го сътворила и поднесла прекрасно!!!
  • "Вече не очаквам.
    Само искам -
    да се разпилея."
    ----
    Да, понякога е по-добре да нямаме големи очаквания, за да не се разочароваме, когато те не се осъществят. Много хубаво, Елица!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...