3 нояб. 2007 г., 13:14

Без солфеж

1.1K 0 19
                                                 ... стих-закачка към Ангар, от цикъла
                                                          "Междузвездни войни"...

Лесно ти е на хартия
да напишеш: "Искам Рия!"...
В сайта барабан да биеш
как сърмите ще ми свиеш...

Изчервявам се от скромност,
ала чуй една подробност:
вижда се и без бинокъл -
ножът е опрЕл до кокЪл...

И да няма после грешка -
на, чети ей таз бележка...
После, ако ма харесваш -
няма лошо да ма тестваш...

Най- съм честна във ушити...
От дете не са ми мити...
Уж съм прИстава в сурата,
всеки що чувал ми мята?!

В бюста съм фуражомелка -
кат' мамул ше та оделка...
Ханшът ми ще пасне много
с едноокото ти лого...

Задният ми двор е тесен
и за паркинг е чудесен...
Има само лека спънка:
ремаркетата - отвънка...

Ако в "ВИС-3" не членуваш
и все още козируваш,
имам вила на "Кенана",
с двор към декар, има-няма...

Като трудовак - количка
ще те грабна за петички...
Щом парцела изореш -
ще ти свиря, без солфеж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много добро нямам думи
  • Голям купон сте направили, благодаря за смеха!!!
  • Привет и от мен. Не бях те посещавала, но се радвам, че го направих, Гергана Невероятно забавен стих. И Ангар не се дава, но май и кавалерски го раздава
    Поздрави
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Обичат те? А може би те мразят -
    щом толкоз ревностно от мен те пазят!

    Благодаря за разяснението, Рия! Това за ВИС-аджиите наистина не бях го чувал и не го разбрах! )

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...