16 мая 2005 г., 13:36

Без теб 

  Поэзия
1043 0 4
Обтегната съм като струна.
Сърцето ми прескача в ритъм луд.
Опитвам се с уста пресъхнала,
самотата да преглътна,
часовете кухи и безкрайни
в смисъл да превърна.
Но вече няма дни щастливи.
Със спомена за теб неповторим,
дори мечтите си отиват
потънали в цигарен дим.
и нищо не ме радва, не ме топли
и мога ли да преживея ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??