Без теб
Грешно ли е за теб да мисля?
Дали плач задавя ме,
или вика: ОБИЧАМ ТЕ!
Защо със трепет търся очите ти?
Грешно ли е да обичам?
Нежен шепот в главата си чувам -
твоят глас зове ме!
И знаейки, че любовта ни невъзможна е,
навеждам поглед аз от свян.
Знам! И ти обичаш ме,
но вече няма да го чуя.
И сълзи отново напират да излязат,
ала страх ме е да плача.
Искам мъката в чаша да удавя,
но пия ли, знам - ще те желая още повече!
Колко странни чувства...
Душата ми обръща се,
а сърцето стене пак... без теб... без теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Лазарова Все права защищены
