Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31 мая 2012 г., 13:47

Безименно 

  Поэзия
843 0 15

Кръстосвах саби, все из кръстопът,

и влизах смело във дуел с живота - болка.

Надвивах стон, умора, скръб.

Ако не вярваш, виж ме, моля...

Ръцете - някога издигнати крила,

и то какви крила - от трепет устрем.

Ръце отпуснати са те сега,

но още помнят всеки чуден полет.

Очите - някога небе,

и то какво небе - лазур любовен.

Сега зеници само две,

но в тях искричката блести от спомен.

Нозете ми - потоци пролетни,

как само тичаха със звън вълшебен.

Изписваха със ноти влюбени

мелодия от стъпките след мен.

Сърцето ли, то все така забързано

отмерва времето с везни - любов,

не го съдете ей така прибързано,

когато пак греши, нали е в ход...

Душата ми една и съща е,

тя ни с грам не остаря.

Дори когато след дуел съшита е,

пак с нея в сънища летя.




 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??