Един е Животът, една е Смъртта...

Денят си отива, настъпва Нощта...

Слънцето залязва, изгрява Луната...

Непрестанно в кръг се върти Земята...

Щастието е кратко, дълга е Тъгата...

Стихва Любовта, възцарява се Самотата...

Животът продължава, Болката отминава,

но Празнотата в Сърцето остава...

Никой не е вечен, нищо не е безкрайно,

времето тече и нищо не е трайно,

всички грешат, никой не е безгрешен,

всеки го знае, в този свят грешен...

Горещо е Лятото, студена е Зимата...

Голямо е Морето, малка е Снежинката...

Днес те обичам, утре ще те мразя-

C'est la vie! Какво да направя...!?

Целувам те аз, целуваш ме и ти,

прегръщам те аз, прегръщаш ме и ти,

поглеждам те аз, поглеждаш ме и ти,

казвам: "Обичам те!", но замълчаваш ти...

Това е Истината! Жестока е, нали?

Дилема е Любовта ни, уви...

Ироничен е Животът, но напук-

днес съм с теб, утре - с друг...

Зимата минава, настъпва Пролетта,

а след Лятото идва Есента...

Минават Дни - в Седмици се превръщат,

редят се Месеци, Години се трупат...

Един умира, друг се ражда...

Пепелта във пепел се преражда...

Сенки сме били, сенки ще станем...

Като Хора живяхме, но Призраци ще останем...