4 февр. 2020 г., 17:07

Безкрай

1K 2 0

Дай ми време и готини,

дошъл съм дълго да остана. 

Да живея в райските градини

и с любовта си да те браня.

 

По високи планини ще се катерим,

ще ядем сочни плодове.

Ще танцуваме и пеем

вплели двете си ръце.

 

А когато двамата се изморим,

постеля от цветя аз ще направя,

ще легнем и ще отморим

потънали в безкрая. 

 

Но живот един не стига -

и друг път чувала си ти това. 

Нужни са повече и от дузина

да живеем заедно във вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...