Безкрайност и малко тъга
До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева…
Да дойде ей там в пелена…
В ледната вечер как липсва ми,
Лъчите… В усмивка една…
Вълните да пеят в лицето ми,
за малки, красиви земи…
Ето, пак спира да бие сърцето.
Спомня си песни… Нали…
За чайки, русалки и приказки…
За приливи тихи в нощта…
Разказвайте дюни за рифове…
С корали в зелена боя…
Щом после омайно и вятърът,
засвири… И с капки роса…
Къдрици извайва по пясъка…
Стъпки рисува с мъгла…
Вълните след малко изтриват…
Споменът… Просто така…
Остава сърцето… Тихо да бие…
В безкрайност. И малко тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Стоянов Все права защищены
