До старите пясъчни плажове,

потънали кротко в мъгла,

заспиват и морските фарове,

щом пак заизгрява денят…

Аз тихичко чакам го - изгрева…

Да дойде ей там в пелена…

В ледната вечер как липсва ми,

Лъчите… В усмивка една…

Вълните да пеят в лицето ми,

за малки, красиви земи…

Ето, пак спира да бие сърцето.

Спомня си песни… Нали…

За чайки, русалки и приказки…

За приливи тихи в нощта…

Разказвайте дюни за рифове…

С корали в зелена боя…

Щом после омайно и вятърът,

засвири… И с капки роса…

Къдрици извайва по пясъка…

Стъпки рисува с мъгла…

Вълните след малко изтриват…

Споменът… Просто така…

Остава сърцето… Тихо да бие…

В безкрайност. И малко тъга.