26 янв. 2024 г., 08:06

Безкрайност и малко тъга 

  Поэзия » Пейзажная
750 1 0
До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева…
Да дойде ей там в пелена…
В ледната вечер как липсва ми,
Лъчите… В усмивка една…
Вълните да пеят в лицето ми,
за малки, красиви земи…
Ето, пак спира да бие сърцето.
Спомня си песни… Нали… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??