23 авг. 2011 г., 21:04

Безмълвно по женски

1K 0 5

Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.

Изтупах мислите си - колко много прах!
Все още във очите ми е здрачно.
И от това са сълзите във тях -
усмихвам се. Не си мисли, че плача.

Душата си излъсках като нова.
Добра цена ще мога да ù взема.
Ти искаш ли я? Вече съм готова.
Очаквам само някой щедър демон.

О, прибери си ореола. И крилете.
Какво ще правят ангели при мене?
Така ужасно ми тежат ръцете ти,
защото съм ужасно съвършена.                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....