Безразличие
Нещо ме облада,
сякаш не съм аз,
мислите ми са други,
а сърцето празно е,
сякаш без душа съм аз.
Магия ли бе,
или илюзия неповторима?
Няма чувства,
всичко тъй безразлично е.
А може би вътре в мен
има още жар,
или просто ми трябва господар.
Как след толкова мъки и любови
стана сърцето сурово,
как след толкова емоции -
безчувствена станах,
а душата, сякаш пустиня,
и паяк няма в нея,
тъй празна... сякаш магия
е обладала моята душа.
Защо не чувствам трепети любовни,
ни думите на мама грижовни.
Човек ли съм аз,
или продадена на дявола?
Или след толкова сълзи и хлипове
нищо не остана, дори и болката е няма.
сякаш не съм аз,
мислите ми са други,
а сърцето празно е,
сякаш без душа съм аз.
Магия ли бе,
или илюзия неповторима?
Няма чувства,
всичко тъй безразлично е.
А може би вътре в мен
има още жар,
или просто ми трябва господар.
Как след толкова мъки и любови
стана сърцето сурово,
как след толкова емоции -
безчувствена станах,
а душата, сякаш пустиня,
и паяк няма в нея,
тъй празна... сякаш магия
е обладала моята душа.
Защо не чувствам трепети любовни,
ни думите на мама грижовни.
Човек ли съм аз,
или продадена на дявола?
Или след толкова сълзи и хлипове
нищо не остана, дори и болката е няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Илиева Все права защищены
но все още можеш да плачеш, нали???
