Безсилна съм срещу съдбата своя
и аз не зная що да сторя.
Връхлитат ме чувства разни.
Ту любов, ту омраза.
И защо така се получава?
Аз не зная.
Но що за чувства са това,
щом погубват моята душа ?
Сърцето ми е наранено 
и болка чувствам вътре в него.
И то като душата моя
на хиляди парченца е строшено.
Безсилна съм срещу това 
и аз не зная що да сторя.
И болка нежелана гнездо е свила
в душата ми наранена.
Болката как да спра, аз не зная.
И докога ще е господар на моята душа?
Безсилна съм срещу нея
и аз не зная що да сторя.
Защо тъга обзема моята душа?
Защо тъгува моето сърце сега?
Защо сълзи се стичат от очите ми в нощта?
Безсилна съм срещу това 
и не зная как да го спра.
А болката не стихва, няма край.
Пълзи като змия по моята душа
и с прегръдка ледена ме обгръща,
а сърцето в лед се превръща.
Безсилна съм срещу това 
и не зная как да го спра.
Няма лек за моята душа.