АнтонДимитров (Антон Димитров)
3 0
5 апр. 2016 г., 20:17

Безсърдечие 

  Поэзия » Любовная
428 0 3

Неизречени думи, 
угаснала свещ,
болезнена мъка,
ненужна никому вещ...

Една любовна история,
някога огнена пещ,
сега студена, порутена
- крила посечени с меч.

Вратата затваря се,
без стон, за момент,
сънят неспокоен е,
с безсмислен сюжет.

Сърцето разбито е,
кръвта става лед,
парченцата пръснати,
хаотично, без ред.

Животът загубил е
смисъл и цвят,
часовник превръща 
минутата в час.

"Малоумник", "безумец",
"наивен хлапак",
обидите свършиха,
ще ги чуе той пак.

Но такъв си е той,
не се питайте как,
превърнат в поредния
безсърдечен глупак.

 

© Антон Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре дошъл с това хубаво стихотворение!
  • Много красиво и има много чувства тук!
    Безсърдечие има много по света и в живота на отделния човек , но това означава, че има и много сърца!
  • В заглавието визираш собственото си външно безсърдечие като резултат от външната обстановка или безсърдечието като фрагмент от света?
Предложения
: ??:??