Безсърдечие
Неизречени думи,
угаснала свещ,
болезнена мъка,
ненужна никому вещ...
Една любовна история,
някога огнена пещ,
сега студена, порутена
- крила посечени с меч.
Вратата затваря се,
без стон, за момент,
сънят неспокоен е,
с безсмислен сюжет.
Сърцето разбито е,
кръвта става лед,
парченцата пръснати,
хаотично, без ред.
Животът загубил е
смисъл и цвят,
часовник превръща
минутата в час.
"Малоумник", "безумец",
"наивен хлапак",
обидите свършиха,
ще ги чуе той пак.
Но такъв си е той,
не се питайте как,
превърнат в поредния
безсърдечен глупак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антон Димитров Все права защищены
