19 февр. 2010 г., 21:52

Безвремие

865 1 4

БЕЗВРЕМИЕ

 

Време задъхано, време - ничие…

Хора без свян и благоприличие.

Удари с лакти, ритници под кръста.

С укор ни гледа Христос от кръста.

Разголени пъпове, лъснали задници,

клевети и доноси по белите страници.

Политици - безродници, гангстери-трупове,

заводи и фабрики - боклукчийски купове.

Земята разкъсана - тръни царуват.

Животът човешки нищо не струва.

Жените не раждат, старци умират,

младите бъдеще тук не намират.

Роми вилнеят, с права защитени,

войни се  водят от банди кретени.

В двора  бащин, на ”барбекю” сбрани,

доволно се ширят нови стопани.

Градинката майчина ”реди”  англичанка,

в моята люлка - чуждинче “нанка”…

Ридае България! На върволици,

подобно на тъжните прелетни птици,

на “гурбет” тръгват млади и стари.

Болка горчива сърцата им жари,

в душите смутени гневът бушува -

цветът на народа ни на чужди слугува…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова е силно,толкова е хубаво!Но има и надежда,за мен : още един голям талант и стойностен човек на този сайт,приятел по душа!За мен е радост,че открих този сайт и толкова хора,на които повярвах от една творба !Поздрави!


  • Поздравления! Но я го давай по- оптимистично!
    Животът хубав още продължава!
    Животът с радости ни пак дарява!
    И птиците на воля пак летят,
    цветя уханни - за любов шептят!
  • Ще променим това, знаеш го!
    От нас зависи...и от това как възпитаме нашите деца!
    Поздравления и за това, че пишеш и на теми, по различни от розовите...
    Силни стихове пишеш!!!

  • Време задъхано, време - ничие…
    Хора без свян и благоприличие.
    Удари с лакти, ритници под кръста.
    С укор ни гледа Христос от кръста.

    забрави да чета надолу

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...