Безвремие
Плаче ми се!
До смърт ми се реве...
Заровила очи в случаен облак!
И като дъжд в прашното поле,
ще се изсипя цялата отгоре.
Ще плисна лудо изведнъж,
и времето, дори ще онемее,
във този чакан дълго дъжд,
земята ще изпие мен, без време!
Потънала във лепкав прах,
под звуците на счупено пиано,
душата ми във житен клас,
чучулига тихо ще нахрани...
И ще литна със птицата без глас,
все още имам нужда от летене,
“това съм Аз, това съм Аз”,
и ще се стопя със шепот...
Във безвремието...
Диана Димитрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Димитрова Все права защищены