Билет за щастие

След тежък, но извоювано успешен ден,

с работа обтегната и отчасти окриляваща изпълнен,
на път за вкъщи, позитивно изморен,
срещнах Нея - ангел сред човешка рутина.
Беше късна декемврийска вечер,
навън снегът под обувките хрущеше
от вятър северен, студен и вкочаняващ придружен.

Достигнах спирката на своя превоз -
защѝтен пристан в неприятелското време.
След няколко минути, гледайки улисан зимната палитра,
покрай себе си дочух жизнерадостни красиви гласове.
Звънтяха млади и въодушевени
и разгорещено си обсъждаха своите проблеми.
Погледнах ги и останах озарен. Три девойки,
млади като мен, прелестно чаровни
и от страстите си оживени.

Едната аз познах, още като чух гласа ѝ.
Тя живее на съседната улица
и я срещам от години в нашия квартал,
обикновено забързана в своите неволи.
В съзнанието си обаче я виждам два пъти на ден поне -
когато се събуждам сутрин вдъхновен
и когато вечер сладък сън съзнанието ми обгръща.

Тя може би ме разпозна, защото леко ми намигна -
достатъчно, за да ме окуражи.
Запознах се с нейните приятелки,
а на нея целунах ѝ ръка.
И трите се засмяха шумно - това не беше
вече тъй изискано и достолепно,
а по-скоро отколешен маниер.
Усмихнах се и аз, а Тя следеше мен.
Поговорихме за кратко - всеки своя ден описа.
Те отиваха на вечерна забава -
нали днес бе последният работен ден.

Чух трамвая им да се задава
и помолих я за телефонния ѝ номер.
Тя с усмивка го записа на един билет,
отдавна изпълнил своето предназначение.
Радостни се разделиха те със мен
и тяхната машина запуфтя през въздуха обледенен.

Аз почаках още малко своя автобус
и вътре в мен се бе заселил не мраз,
а сладостно въодушевление.
Дали тази случайна кратка среща
не ще бъде за Нея и за мен
миг съдбовен?
Дали билетът, вече непотребен,
няма да е пропуск за пътуване ново,
дълго и великолепно, отрупано с цветя и смях,
очаквано от толкова години?

03.01.2015 г.