Благодаря!
Бях малка,крехка...още неузряла.
Съдбата си исках сама да определям.
Бях силна,но уморих се позиции да отстоявам...
При всеки опит уверено крачех,
спъваха ме,падах и пак ставах.
Не исках да се предавам...
И мина се врeме,докато се усетя по нов път вървях.
Отново спънаха ме ,но този път сили нямах да продължа.
Стоях там по средата на пътя...
минаваха хора,но никой не спря.
Никой не погледна към земята,
Никой не ми подаде ръка.
Бавно минаваха дните...
капеха сълзи от очите на безпомощното момиче.
Забързани хората ме подминаваха,
само едно момче крачеше бавно и гледаше в мен .
Спря се и без да се чуди ми подаде ръка.
Изправих се бързо.Казах:"Благодаря!".
Сега с него поех по нова пътека,
душата ми вече в него намира утеха...
Съдбата си исках сама да определям.
Бях силна,но уморих се позиции да отстоявам...
При всеки опит уверено крачех,
спъваха ме,падах и пак ставах.
Не исках да се предавам...
И мина се врeме,докато се усетя по нов път вървях.
Отново спънаха ме ,но този път сили нямах да продължа.
Стоях там по средата на пътя...
минаваха хора,но никой не спря.
Никой не погледна към земята,
Никой не ми подаде ръка.
Бавно минаваха дните...
капеха сълзи от очите на безпомощното момиче.
Забързани хората ме подминаваха,
само едно момче крачеше бавно и гледаше в мен .
Спря се и без да се чуди ми подаде ръка.
Изправих се бързо.Казах:"Благодаря!".
Сега с него поех по нова пътека,
душата ми вече в него намира утеха...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Все права защищены
