kukla_barbie (Мариана)
32 79
1 авг. 2006 г., 20:11

Благодаря! 

  Поэзия
888 0 9
Бях малка,крехка...още неузряла.
Съдбата си исках сама да определям.
Бях силна,но уморих се позиции да отстоявам...
При всеки опит уверено крачех,
спъваха ме,падах и пак ставах.
Не исках да се предавам...
И мина се врeме,докато се усетя по нов път вървях.
Отново спънаха ме ,но този път сили нямах да продължа.
Стоях там по средата на пътя...
минаваха хора,но никой не спря.
Никой не погледна към земята,
Никой не ми подаде ръка.
Бавно минаваха дните...
капеха сълзи от очите на безпомощното момиче.
Забързани хората ме подминаваха,
само едно момче крачеше бавно и гледаше в мен .
Спря се и без да се чуди ми подаде ръка.
Изправих се бързо.Казах:"Благодаря!".
Сега с него поех по нова пътека,
душата ми вече в него намира утеха...

© Мариана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??