Благодаря
Дори и да не ме обичаш,
не ще оставя самотата
да влезе тихо през вратата...
Ти мислите ми ще пресичаш...
Дори и да не даваш знак,
че искаш да си с мен сега,
ще приютя във мен скръбта,
но любовта ще имам пак.
Дори да гледаш мълчалив
как своето сърце ти давам,
как обичта си подарявам
във всеки мой за тебе стих,
аз няма да те притесня.
Това, че имам теб, помни,
присъствието ти дори...
За всичко ти благодаря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Крушарова Все права защищены
Прекрасно е...