Благодаря на всички, които си отидоха
без дори да кажат "Довиждане"...
Аз така или иначе с Луната заспивам,
ококорена в очите ù всяка вечер.
Боли ме много, но няма да призная. Не искам.

Благодаря на всички, които не останаха.
Сърцето ми е океан от обич.
Щом не са останали там те,
значи не са заслужавали него и мен.

Плача,но ще им простя... надявам се.

Благодаря и на всички, които
в моята душа търсиха себе си.
И откриваха късчета свои,
досущ еднакви, все едно аз бях тях, а те мене...

Приятели завинаги, но животът от мен ги отнесе...

Но най-вече оставам щастлива за това,

че има такива, които останаха,
такива, които в сърцето ми живеят,
тези, без които аз нямаше да бъда Истински човек.
Обичам ви, приятели незаменими на душата ми.

04.08.2015 година
Галина Петрова Данкова