6 янв. 2022 г., 08:02

Богоявление

1.5K 12 25

Реката пак от зима е скована.

Не иска селото да счупи ледовете. 

Ще тръгнеш ли след кръста днес, Йордане?

Църквата над тебе тъжно свети...

 

Свещеници стоят на двата бряга. 

С анатема откриват тържеството:

под ледовете жабите си крякат-

в тинята е скрито мнозинството им.

 

Не чакай дълго, ще премръзнеш,

ако не счупиш ледената същност. 

Вярвам че ще бъдеш дързък! 

Денят е твой.Името ти-също.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара, Елена!
  • Поздравления за стиха!
    Хубав, значим стих.
    Провокираш!
  • Благодаря за коментара, Мария!
  • Дано станат повече смелчаците, готови "да счупят ледената същност" на обкръжаващата ни действителност, Стойчо! Прощавай, че чак сега обърнах внимание на това стойностно стихотворение, в което под леда на видимото бълбукат още толкова много призивни твои думи!👏😍
  • Благодаря, Таня!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...