БОХЕМИ

          La gard meurt et ne se rend pas*

С глава на дунавското голо рамо, вечер

сънува носталгични сънища градчето,

но даже тихата носталгия е друга вече

и други – даже вечните звезди в небето;

друг - ароматът на нощта кристално-синя,

и други – ритмите под кестените стари;

заглъхнали са сребърният смях на мандолините

и шепота вълшебен на разплакани китари.

Семейните уютни кръчми са изчезнали,

гаражна пошлост старите пияници привлича

и няма вече серенади в нощи звездни...

Къде си, мой бохемски град –

добър и романтичен?

Но тук и там, като искри сред пепел сива

като цветя в дъждовна есен осланена,

останките на старата бохема – още жива –

личат.

И сядат днес до масата със мене.

Костюмите с широките ревери избеляват,

но папийонките са пъстри пеперуди.

Да вдигнем чаши, мое минало! Наздраве!

Животът е едно неповторимо чудо,

а вие – сол и смисъл на нещата,

чаровници, усмихнати и остроумни -

сеизмограф на силата и на дълбочината

на провинциалните ни дни, пазарно шумни.

Наздраве за онези, дето днес са спомен само,

преди да пием - да отлеем глътка скръб и вино -

в такава вечер те са тук, до нас, зад рамото

и нека светлият им смях е с нас завинаги.

Наздраве, стари мои бонвивани-романтици,

и ако можем, нека да забравим, че сме бедни –

китарите са мост във времето, смехът е птица,

а песента умира винаги последна!

Приятели от миналите дни, край мен събрани,

за вас, духът на моя романтичен град – наздраве!

Светът е беден духом – няма той да ви нахрани.

Какво от туй: бохемата гладува

– но не се предава!

______________

* La gard meurt et ne se rend pas - Гвардията умира, но не се предава! - думи на генерал Камброн в сражението при Ватерлоо.