17 февр. 2012 г., 23:25

Болка

624 0 1

Среща  кратка и раздяла тежка,
и силна болка след това.
И така се нижат дни, седмици 
и месеци дори.
Чакам да се обадиш ти.
За среща кратка.
Но уви.
Телефонът не звъни.
И се питам аз сега:

Защо те срещнах?
Защо се влюбих в теб така безумно?
Но уви.
Въпроси без отговори са това.
А може би съдбата жестока
е решила да изпита моето сърце.
Болка зла като с остър нож 
реже моята душа.
Боли и кърви тя сега.
А моето сърце е като от куршум ранено
и черна кръв капе 
от раната вътре в него.
Опитвам се да се преборя
с тази болка зла.
Но уви.

По-силна е от мене тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много с права.Болката е силна. Хареса ми.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...