Среща  кратка и раздяла тежка,
и силна болка след това.
И така се нижат дни, седмици 
и месеци дори.
Чакам да се обадиш ти.
За среща кратка.
Но уви.
Телефонът не звъни.
И се питам аз сега:

Защо те срещнах?
Защо се влюбих в теб така безумно?
Но уви.
Въпроси без отговори са това.
А може би съдбата жестока
е решила да изпита моето сърце.
Болка зла като с остър нож 
реже моята душа.
Боли и кърви тя сега.
А моето сърце е като от куршум ранено
и черна кръв капе 
от раната вътре в него.
Опитвам се да се преборя
с тази болка зла.
Но уви.

По-силна е от мене тя.