Сутринта първо чувам звъна на аларма при Стани
После подът изскърца и скочи той в ранни зори.
След минута и аз се протягам и вече съм станала.
Не разсънена още, усещам как в мене гори
като огън бенгалски и страх, и тревога човешка,
но опитвам все пак да изляза от силния стрес.
Да остана във лапите негови смятам за грешка
и се моля да няма проблеми, че трябва от днес
да се върна към моя живот с правила разчертани.
Тичам бързо към кухнята. Стани ми прави кафе.
- Виж, от бухтите вчерашни в купата има останали
и избирам големите, вземам си, мамичко, две! ...