13 дек. 2019 г., 06:19

Буря

842 0 0

Не знам дали аз станала съм слаба, 
че животът много ми тежи
Но ако предложи нама да откажа
Острите си нокти да позатъпи.

 

Някога си мислех, че съм силна,
че всяка буря ще преодолея
Но тази връхлетя и не попита
готова ли съм и за нея.

 

Мислех си, че винаги ще има пристан,
където силите си да презаредя.
Уви, лъгала съм се жестоко,
Нали бурите заливат корабите на дълбоко.

 

Сега разбирам - вярвала съм в идеали
След силен дъжд по-ясна е реалността
Нито аз винаги ще имам сили, 
Нито винаги ще има кой да ме крепи.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...