Не знам дали аз станала съм слаба, 
че животът много ми тежи
Но ако предложи нама да откажа
Острите си нокти да позатъпи.

Някога си мислех, че съм силна,
че всяка буря ще преодолея
Но тази връхлетя и не попита
готова ли съм и за нея.

Мислех си, че винаги ще има пристан,
където силите си да презаредя.
Уви, лъгала съм се жестоко,
Нали бурите заливат корабите на дълбоко.

Сега разбирам - вярвала съм в идеали
След силен дъжд по-ясна е реалността
Нито аз винаги ще имам сили, 
Нито винаги ще има кой да ме крепи.