Бягам от теб,
от огледалото на собственaта си душа.
Изпращаше ми мисли,
които отдавна трябваше
в прегръдките от плевели
тогава аз да задуша.
Бягам от това, което бях...
За всичко тук и днес
мъртвешки сън спокоен спях.
Сега бягам от това, което
исках за защита своя -
маска на уплаха твоя
от сълзите си остарели да съшия.
Мислите ти станаха и мои,
ти си беше маска,
но сега коя съм аз?
Ти трябваше да си заминеш...
... но нещо в мен покани те
да останеш тук дори за малко...
... и повече не те оставих да си идеш. Всичко в мен и в теб е жалко....
Иска ми се с вик на отчаяние
от лицето си теб да издера.
Бягам някъде,
но какво ли ми оставаше да избера?
Бягам пак сама,
тичам, а ти стоиш край мен.
© Виола Все права защищены