Бяла акация
1.2K
0
2
Аромат на акация, бяла
обладава алеите в парка.
Векове тишина тук е спряла
в самотата на древната арка.
Безвъзвратно изронена нежност,
край салкъмите медни заспала,
развълнувано пее за прежност,
необятното щастие дала.
Под лазурна и свежа омая
някой в арката букви драпирал.
Възхвалил любовта към оная,
през чието сърце композирал.
Споделените в камъка чувства
препредали мечтата безмерна.
Деликатни, изящни изкуства
изгравирали обич, химерна.
Ситен мъх днес полепва в основите,
а над него бръшлян се извива,
Потреперва с листенцата, новите
пусто расла наблизо коприва.
Аромат на акация, бяла
преразказва легендата жива,
а от сянката - с пух долетява
преродена от стрък, самодива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дияна Ханджиева Все права защищены
